Вторият най-голям футболен успех на България
Българските футболни успехи не се свеждат само до Световното първенство през 1994 г.!
Сякаш забравено остава едно постижение, което е вече на повече от 55 години. Говорим за второто място на Олимпийските игри през 1968 г. Една от големите изненади на това издание на най-старото спортно събитие.
Историята започва година по-рано, като 1967-ма и до днес остава незабравима за българския клубен футбол. Цели 2 родни отбора играят в полуфиналите на европейските турнири.
Славия достига до последната четворка в турнира за носителите на национални купи, а ЦСКА прави същото в турнира за купата на европейските шампиони.
Тези успехи поставят основата на един национален отбор, който е страшилище на световно ниво. По това време България разполага с уникални футболисти от ранга на Димитър Якимов, Петър Жеков, Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Атанас Михайлов, Кирил Ивков и Цветан Веселинов.
Силното представяне стартира 5 месеца преди началото на олимпийските игри. Тогава България достига до пето място на европейското в Италия (формата е бил с класиране).
Така националите заминават за олимпиадата в Мексико с голямо самочувствие и невиждани и до днес очаквания. Попадаме в благоприятна група с отборите на Гватемала, Чехословакия и Тайланд.
В първата среща започваме ударно и разгромяваме тайландците със 7:0. Във втората достигаме до равен с Чехословакия след първоначално изоставане от 2 гола. В последната среща побеждаваме Гватемала с 2:1 и печелим групата.
ВИЖ ОЩЕ: От Левски до капитанската лента на Байерн Мюнхен
На четвъртфиналите фортуна отново е с нас и за противник ни се пада Израел. Мачът е много равностоен и завършва при равен резултат. По това време правилата при равенство са такива, че за да се излъчи победител се хвърля жребий с монета. Оказваме се по-големите късметлии и продължаваме напред.
На полуфиналите излизаме срещу домакините от Мексико. Двубоят е на 60-хилядния стадион в Гуадалахара, а домакините се погрижват обстановката да прилича на врящ котел.
Двете легенди на ЦСКА и Славия, Петър Жеков и Начко Михайлов бележат 2 попадения, които са изравнени от 2 мексикански гола. Синята легенда Цветан Веселинов-Меци пък слага точка на мача в 58-мата мин. с красиво попадение.
Постижение за историята!
Треньорът ни Георги Берков прави немислимото и извежда България до първи (и единствен) финал на голям футболен форум.
Мексиканците ни симпатизират и тяхната публика застава зад нас. Самият финал е повече от скандален, а противникът е Унгария.
Унгарците ни предлагат да завършим наравно и така двата отбора да вземат златните медали (тогава е имало подобно правило). Убеден в качествата на своя отбор, Берков отказва.
Решено е, ще се играе!
Финалът започва с гол на Цветан Веселинов, но минути по-късно всичко за нашите момчета се преобръща. Голмайсторът ни е изгонен, а на стадиона никой освен съдията не разбира защо. Това поражда невероятни нерви в българския отбор.
ВИЖ ОЩЕ: Данубио - уругвайският отбор, който никога не забрави българските си корени
Малко по-късно Кирил Ивков също е изгонен. Нашите момчета и публиката полудяват. Начко Михайлов решава да вземе нещата в свои ръце и непремислено праща топката в главата на съдията. Това води до трети червен картон и той отново е за нас.
Унгарците се възползват от численото преимущество и обръщат резултата до 4:1.
Българската мечта е убита, но сребърните медали са утешителната награда.
У нас, комунистическото ръководство посреща героите вяло, а разочарованието е огромно.
Въпреки всичко, този успех е уникален за България и нашите футболисти заслужават да бъдат помнени!
