Тактики: 4-2-3-1 по пътя на успеха
17 февр 2022|Антон ИвановВреме за четене: 4 мин

Тактики: 4-2-3-1 по пътя на успеха

Почти всяка нова тактика във футбола е всъщност модификация на стари идеи. Любимият спорт на милиони, който познаваме днес, е пълен с философии на велики треньори, но зад всяка блестяща концепция стоят основните правила на играта. 

Представяме ви поредица от статии посветени на най-добрите футболни тактики променили футбола завинаги.

Началото на 4-2-3-1

Всичко започва на Световното Първенство в Мексико през 1986 г. Тогава в новата интересна идея е въвлечен не кой да е, а Диего Марадона. В новата тактика на Аржентина дон Диего е върнат малко по-назад, като му е дадена повече свобода на движение и плеймейкърски отговорности. Гаучосите стигат до финала, а след като в него побеждават Западна Германия, вдигат и трофея.

Този момент от историята вдъхновява испанския треньор Хуанма Лило, който е сочен за създателя на 4-2-3-1. По време на неговия престой начело на Културал Леонеса в Сегунда Дивисион, той поставя двама от своите халфове плътно до защитата, а други трима играчи близо до централния нападател. В едно свое интервю той споделя:

“Идеята ми бе да пресираме повече и да се опитаме да си върнем топката възможно най-рано, дълбоко в противниковото поле. Тази тактика ни позволяваше да играем с четирима нападатели по най-добрия начини.”

Последователи

Идеята на Лило бързо се разпространява в Испания, като и Хавиер Ирурета и Джон Тошак я използват и в последствие стават шампиони в края на 20-век съответно с Депортиво Ла Коруня и Реал Мадрид.

Вероятно най-запомнящият се отбор играл с 4-2-3-1 е френският национален отбор, когато участва на Евро 2000. Тогава в предни позиции за петлите е младият Зинедин Зидан, който е позициониран като плеймейкър, а встрани от него са Джоркаеф и Дюгари. Зад тях пък действат Патрик Виера и Дидие Дешан. Тактиката на французите включваше и двама бомбени бекове - Тюрам и Лизаразу, които често се впускат в нападение и осигуряват ширина на отбора. Това дава много възможности за импровизация в атака на Зидан, който е покриван от Виера и Дешан. В крайна сметка Франция печели турнира, а по пътя до трофея стига освен заради големия брой таланти в отбора и заради своята тактика.

Тайната на успеха

4-2-3-1 дава възможност за нападение включващо четирима футболисти. Това дава голямо предимство породено от по-големия брой играчи в предни позиции при контраатаки. Формацията печели и от лесния преход в отбрана. Възможно e даден отбор да има петима в нападение, а при нужда шестима в защита. Това е един от големите плюсове на тактиката, който я прави по-неуязвима за противникови контраатаки.

Друга важна причина за използването на 4-2-3-1 е балансът, който формацията дава. Според плана на треньора отборът може да бъде подготвен както за атакуващ и вълнуващ футбол, така и за стегната игра в защита. При 4-2-3-1 може да бъде покрита по-голяма част от терена, а това предразполага за повече креативност.

В наши дни тактиката се използва много по-малко, но често се явява като алтернатива на 4-3-3. Въпреки това тя остава в сърцата на много футболни фенове и все още е вдъхновение за много треньори.

Ако статията ви е харесала можете да прочетете и “Как 4-4-2 променя футбола”.