Тактики: Как 4-4-2 променя футбола

Почти всяка нова тактика във футбола е всъщност модификация на стари идеи. Любимият спорт на милиони, който познаваме днес, е пълен с философии на велики треньори, но зад всяка блестяща концепция стоят основните правила на играта.

Представяме ви поредица от статии посветени на най-добрите футболни тактики променили футбола завинаги.

Началото

Формацията има много корени, но се твърди че всичко започва от Виктор Маслов. Той е роден в Москва през 1910 г. През не толкова бляскавата си кариера играе като халф в отбори като РДПК и Торпедо. Маслов прекратява футболната си кариера по време на втората световна война, като веднага след това приема предложение да стане треньор на Торпедо.

От 50-те до 70-те години най-използваната тактика във футбола е 4-2-4, като в този период Бразилия печели 2 Световни Купи, използвайки именно тази система. Естествено това води до домино ефект и множество страни и клубове копират формацията с надежда за подобен успех.

През 1964 г. Маслов поема Динамо Киев като руснакът решава да експериментира. До този момент киевският отбор също е изцяло отдаден на 4-2-4. Маслов решава да върне крилата назад в своята система и по този начин те да се позиционират наравно с халфовете. По-голямата численост в средата на терена бързо дава своите плодове и Динамо доминира противниците си.

Маслов вижда своята формация като система от роли, които работейки заедно са по-опасни отколкото индивидуалната класа на играчите. Крилата стават халфове по ширината на терена, поемащи работата на бековете, а самите бекове от своя страна имат повече възможности за изява. Това са първите наченки на крайни защитници натоварени с отговорности и в атака и в защита.

Динамо печели 3 последователни титли на СССР, измествайки футболните погледи от Москва към Киев.

Последователи

Ако е имало треньор, който наистина разбира и обича 4-4-2, то това е Ариго Саки. Бившият италиански треньор е истинска легенда спечелила всичко с отбора на Милан. Серия А, международни и европейски титли, този отбор бе непобедим. За росонерите по това време 4-4-2 е перфектната формация, възползвайки се от качествата на играчи като Анчелоти, Рийкард, Гулит и Ван Бастен.

От 80-те години до началото на 20-ти век редица клубове по цял свят печелят трофеи, ползвайки формацията на Маслов.

Дори и в наши дни още има отбори ползващи 4-4-2, най-вече когато се защитават дълбоко в своята половина. Шампионските отбори на Атлетико Мадрид и Лестър са ярък пример за клубове ползващи легендарната система.

Тайната на успеха

Едно от големите предимства на формацията е симетрията в разпръснатите на равно разстояние играчи по терена. Играта с двама нападатели пък означава, че времето за изграждане на атака е по-малко и е възможно да се ползва по-директен стил на нападение. 4-4-2 е схема на игра, която включва много пространство по ширината на терена, разположените в краищата на терена бекове и крила ползват това пространство за центрирания, в които раздалечават противниковата защита. Това от своя страна създава свободно място в средата на терена, което се ползва от нападателите. Двамата централни халфа играят ключова роля, покривайки играчите в предни позиции, а в атака те има по-голяма свобода и време за импровизация.

4-4-2 дава сигурност в защита и разчита отборът ползващ системата да пресира и контраатакува. Формацията работи най-добре срещу противници, които ползват повече играчи в атака и са удобни за контраатака.

Основната идея на 4-4-2 е халфовете да стоят назад близо до защитниците за да се миниминизира мястото за подавания на противника, да се запази суха мрежа и ако двамата в атака отбележат това е само бонус.

Както всичко във футбола обаче, стратегиите не са нищо без правилните футболисти. Дори и една от най-добрите формации в света като 4-4-2 може да бъде безрезултатна, ако тактическите, индивидуалните и отборните указания не се спазват.