Защо фамилните имена са превзели футбола

Във футбола има много неща, които днес се смятат за даденост. Такъв е случаят с използването на фамилните имена на футболистите.

Не може ли на фланелките да пише просто Димитър, Спас или Тодор? Всъщност може и това се случва в не една или две страни по света. Примери за това са Бразилия (Ривалдо, Жуниньо, Бебе, Алисон, Едерсон) и Испания (Раул, Шави). В огромна част от държавите обаче се ползва именно фамилията на даден играч, за да се разпознава на терена. Обясненията за този избор са много.

В първите години на футбола в неговата родина Англия например е имало твърде много хора, които се казвали Джон, Том или пък Джеймс. Така в отбор например е можело да има 5 човека с името Хари. Друга причина е, че просто там си е прието да се ползват фамилни имена когато хората не се познават.

В Испания обаче е точно обратното, дори и да не се познавате лично може да ползвате първите си имена, затова и много футболисти там използват първото си име за своите фланелки. Малка част от футболните асоциации пък разрешават на футболистите да използват дори своите прякори, стига да са регистрирани като част от името им. Такива са случаите при Кака, Хълк и Чичарито.

Още една сериозна причина за налагането на фамилните имена са парите! Футболът е конкурентен спорт и всеки футболист се състезава непрестанно. Първо, за да го изберат за титуляр, после за да е най-добър сред съотборниците си и в крайна сметка да е най-добре сред всички футболисти въобще. Тази конкуренция се пренася и извън терена, където името на всеки футболист се трансформира в негова запазена марка. Световните примери са много, но дори и в България Христо Стоичков има своя марка произлизаща от имената му.

Друга тенденция свързана с имената напоследък е ползването на 2 фамилни имена, между които има тире. През първия сезон на Висшата Лига например такъв футболист е само Крис Барт-Уилямс от Шефилд Уензди, докато през сезон 2019/20 те са 26, като част от тях са Трент Александър-Арнолд, Алан Сен-Максимен и Калъм Хъдсън-Одой. Изборът за тези двойни имена се крие в почитта и гордостта на даден футболист към двамата му родители.

Истината е, че фамилните имена може и да са най-използвани, но това не е изричен закон и често решението за това какво да пише на фланелките на футболистите остава в техните ръце. В крайна сметка е по-добре да имаш 11 футболисти с различни фамилии на терена, отколкото половината състав да с името Иван.