1 апр 2026|
Зад кулисите на футболните империи
Всички, които се интересуват от футбол са чували как големи компании притежават няколко клуба, как понякога се появява конфликт на интереси в европейските клубни турнири. Но и всеки се чуди, коя голяма корпорация колко и кои клубове точно притежава. Естествено, не всички клубове са 100% тяхна собственост, но имат значителен дял в тях. Основното правило е всяка организация да има един популярен клуб, който ползва като витрина за пред света, а другите да са сателити.
Ето и някои от основните корпорации:
Ineos Group
- Манчестър Юнайтед, Англия
- Ница, Франция
- Лозана, Швейцария
Голям финансов конгломерат, който извършва дейност в областта на автомобилната индустрия, фармацията, храните, текстила, химикалите, спорта и др. Неин основател и собственик е сър Джим Ратклиф.
Освен футболни клубове притежава и отбори или дял от тях във Формула 1 - Мерцедес AMG, също така и в колоезденето и ветроходството. Набляга се повече на контрола и дисциплината, трансферите се правят на база анализ, а не на симпатии или емоции. Основната идея е да стабилизираш даден клуб, за да започнеш да печелиш от него.
City Football Group
- Манчестър Сити, Англия
- Жирона, Испания
- Ню Йорк Сити, САЩ
- Мелбърн Сити, Австралия
Доста по-футболно ориентирана организация, може би най-голямата футболна мрежа в света, много често играчи се местят между клубове за обиграване. Купуват се млади играчи, обиграват ги в по-малките клубове, после ги пращат в Манчестър Сити или Жирона.
Всички клубове работят с единна система и методология. Също така с няколко клуба в една организация много по-лесно се спазват правилата на финансовия феърплей, чрез вътрешни трансфери, а това в момента е изключително важно за Манчестър Сити.
RED Bull
- РБ Лайпциг, Германия
- Ред Бул Залцбург, Австрия
- Ню Йорк Ред Булс, САЩ
- Ред Бул Брагантино, Бразилия
Тук има също съществена разлика с другите, основната цел е развитие на много и млади таланти, които после се продават за милиони на топ европейските клубове. Системата е проста, но ефективна - търсят се млади и нешлифовани играчи, основно в САЩ и Бразилия чрез развита скаутска мрежа.
Обиграват се и ако покажат качества отиват в австрийския Ред Бул Залцбург, а по-късно ако играчът продължи с доброто си развитие отива в топ клубът на организацията - РБ Лайпциг. Имат отбори и в моторните спортове - Формула 1 и Moto GP. Основната идея е при добра оферта да не се задържа нито един играч, един вид люпилня за таланти.
Eagle Football Holdings
- Олимпик Лион, Франция
- Ботафого, Бразилия
- Моленбек, Белгия
- Кристъл Палас, Англия (от 2021 г до 2025 г.)
Тук моделът е хибриден между бизнес инвестиция и футбол, доста подобен подход като Ineos. Разчита се повече на стабилизирането на клубове, отколкото производството на таланти. Така се вдига стойността на клуба при евентуална продажба или пък се печели от бизнес модела. Купуват се готови играчи или младоци, но вече доказали своите качества на топ ниво.
777 Partners
- Дженоа, Италия
- Херта Берлин, Германия
- Стандарт Лиеж, Белгия
- Васко да Гама, Бразилия
- Севиля (дял), Испания
Тази организация е най-близо до чистия финансов модел. Търсят се, подобно на Eagle Football Holdings и Ineos, клубове с финансови проблеми и лошо управление, за да се купят по-евтино. Стабилизират се и се продават или печелят от добрата работа на клуба.
Това е една от най-агресивните финансови футболни организации, скаутската мрежа не е толкова развита, клубовете се третират като фирми, а не като спортни отбори.
Sport Republic
- Саутхемптън, Англия
- Гьозтепе, Турция
- Валансиен, Франция
- ФК Мали, Мали
Имаха интерес и към българския Левски. По-малки клубове в сравнение с всички изброени, но все пак със стабилен финансов гръб. Отново се разчита на намирането на млади таланти и превръщането им в апетитна хапка за големите отбори.
Основното финансово перо е печалбата от трансфери, но понеже са малки по размер, ако моделът зацикли организацията е под риск. Основната дума е търпение.
Qatar Sports Investments
- ПСЖ, Франция
- Брага, Португалия
- КАС Еупен, Белгия
Пълна доминация на ПСЖ в йерархията, главната идея е основният клуб ПСЖ да се превърне в световно разпознаваем бранд, да печели титли и купи и да привлича възможно най-много фенове по света.
Конгломерата използва футбола като трамплин, с мисъл да влезе и в други сфери - мода, технологии и др. Развитието на таланти не е основен фокус, но ако се появи някой диамант, естествено че го развиват.
BlueCo
- Челси, Англия
- Страсбург, Франция
Тук собственикът Тод Боули се опитва да пренесе американския спортен модел в Европа, което засега не му се получава по най-добрия начин. Търсят се таланти до 21 г., които се купуват и се обвързват с договори от 7-8 години и голяма освобождаваща клауза с цел да не избягат при първа оферта от някой друг клуб.
По тази причина в един момент имаха над 40 футболисти, подписали с мъжкия отбор на Челси. Когато тези млади футболисти се развият им се надува цената и се продават за безумни суми. Имат идеи за закупуване на клубове в Африка и Южна Америка, за да се гледат все повече перспективни играчи.
Public Investment Fund
- Нюкасъл, Англия
- Ал-Насър, Саудитска Арабия
- Ал-Хилал, Саудитска Арабия
- Ал-Итихад , Саудитска Арабия
- Ал-Ахли, Саудитска Арабия
Тук се гледа повече в бъдещето, отколкото в настоящето. Както се вижда, целта е да се помогне на развитието на саудитския футбол, като държавата подпомага изброените клубове в конгломерата.
Вкарват се огромни пари в звезди в залеза на кариерите си, което вдига тв правата и интереса към лигата. Нюкасъл се ползва като клуб витрина за пред света, но доста по-умерено и стратегически, отколкото ПСЖ или Манчестър Сити например.
The Friedkin Group
- Рома, Италия
- Евъртън, Англия (в процес)
- Кан, Франция
Фокусът е върху отбори с не малко фенове, които имат потенциал да се превърнат във фактор в европейския футбол. Идеята на собственика на организацията Дан Фридкин е, че един клуб не може да печели без собствен модерен и голям стадион, който ще носи всеки ден приходи, не само в дни с мачове, а да се ползва и за други събития.
Рома води битка за нов стадион в Рим, а Евертън вече има такъв. Самия Фридкин е филмов продуцент и вярва, че футболът е шоубизнес и може да носи огромни приходи, особено на пазари като Северна Америка и Азия.
Струва си да отбележим и други големи корпорации - The Pozzo Family: Удинезе и Уотфорд, V Sports: Астън Вила и Витория де Гимараеш, FenWay Sports: Ливърпул и др.
Генерално големите футболни конгломерати комбинират различни стратегии, за да може техните клубове да вървят в правилната посока. Единните системи улесняват трансферите и спазването на финансовите правила, но концентрират много власт в малко ръце, което може да е предпоставка за бъдещи проблеми.