Висшата лига и новият навик с уволненията

Да си треньор на отбор от Висшата лига е мечта за много специалисти по света. Английското първенство е най-силното и оспорвано, а в него играят едни от най-добрите отбори в света.

Преди години ръководителите на английските отбори бяха едни от най-толерантните към наставниците в Европа като те имаха огромен картбланш да развият отборите си. Дори и при серия лоши резултати тяхната работа не бе застрашена.

Представете си сценарии, в който Алекс Фъргюсън бе изгонен от Юнайтед, след 1-2 години незадоволителни резултати. Просто историята на Висшата лига нямаше да е същата!

Е, всичко може би се промени с идването на Роман Абрамович в Челси. Руснакът не се свенеше да сменя треньорите в клуба при няколко лоши мача и повечето от останалите клубове започнаха малко по малко да правят същото.

В миналото останаха времената когато Сър Алекс Фъргюсън бе 27 години начело на Манчестър Юнайтед, мосю Арсен Венгер води 22 години Арсенал, Дейвид Мойс 11 години беше на пейката на Евертън. Това отдавна отмина, но и сега има мениджъри, които изглеждат несменяеми. Пеп Гуардиола води успешно Манчестър Сити вече 7 години, а Юрген Клоп е начело на Ливърпул над 8 години.

Но…

Този сезон английският шампионат постави негативен рекорд по напуснали мениджъри в рамките на 1 кампания - цели 13 рокади, повечето от които след уволнение.

Последните изгонени са  Антонио Конте от Тотнъм и  Греъм Потър от Челси. Преди тях изходът беше показан на Патрик Виейра от Кристъл Палас, Брендън Роджърс от Лестър, Скот Паркър от Борнемут, Франк Лампард от Евертън, Томас Тухел от Челси. Стивън Джерард пък бе отстранен от Астън Вила, Улвърхемптън изгони Бруно Лаже, а Саутхемптън натири Ралф Хазенхютел, Лийдс също се отчете с треньорска смяна, след като освободи Джеси Марш, малко по-късно Саутхемптън отново направи включване и смени новия си мениджър Нейтън Джоунс.

Всички тези размествания показват, че да си мениджър в Англия е една доста лесно сменяема позиция. Всичко обаче се прави в името на това отборите да играят по-добре и да печелят мачовете си. Натискът върху играчите от собственици, фенове и спонсори за резултати поражда голямо напрежение в отбора и неговата игра.

Футболните ръководители сякаш не отчитат факта, че ако един треньор има план и стратегия за развитие на клуба му трябва най-вече време, за да постигне успехи.

За пример може да дадем Микел Артета, при който този сезон Арсенал играе страхотно и е в борбата за титлата. Това не беше така миналия сезон, когато „артилеристите“ завършиха на 5-то място в крайното класиране и често редуваха добри и лоши мачове. Въпреки това испанецът получи още време и резултатите са на лице.

Така или иначе Висшата лига вече постави рекорд по брой уволнения, но дали ще паднат още треньорски глави до края на сезона ще покаже само времето. Въпросът сега е струва ли си да водиш отбор в Англия, ако кариерата ти в даден клуб може да приключи само след няколко месеца?