Top 10 факта за Петър Жеков

Петър Жеков е една от най-ярките фигури в историята на българския футбол - изключителен голмайстор, лидер и символ на златното поколение на ЦСКА и националния отбор. 

Със своите рекорди, международни признания и легендарни мачове, той оставя трайна следа не само в родния спорт, но и на европейската сцена.

Тази статия представя 10 ключови факта, които разкриват величието на „Вълшебния стрелец“:

Успехи

Невероятната кариера на Петър Жеков е белязана от един от най-силните периоди в историята на ЦСКА. С екипа на червените нападателят става шампион на България цели 5 пъти и печели 3 Купи на България.

Голова машина

През сезон 1967/68 става първият футболист, отбелязал повече от 30 гола в елита на България в рамките на една кампания. Тогава той вкарва 31 попадения и дори подобрява постижението си още през следващия сезон. За цялата 1968 г. забива общо цели 84 гола.

За националния отбор на България има 42 попадения в 62 мача. Жеков бележи и над 400 гола с екипите на Химик (Димитровград), Берое, ЦСКА, като общо 6 пъти печели голмайсторския приз на родното първенство: 

• 72/73: 29 гола
• 71/72: 27 гола
• 69/70: 31 гола
• 68/69: 36 гола
• 67/68: 31 гола
• 66/67: 21 гола

Златната Обувка

Сезон 68/69 остава паметен за Петър Жеков. Той печели дубъл с ЦСКА, разписва се цели 36 пъти и дори бележи и решаващия гол за победата на “червените” срещу Левски във финала за Купата на Съветската армия.

Това представяне му носи и наградата за най-добър нападател на Европа, изпреварвайки легендите Герд Мюлер и Еузебио. В класацията за Златната топка остава на девето място.

Сребърна и бронзова обувка

Петър Жеков има още 2 сериозни международни награди. През сезон 69/70 остава на второ място сред най-добрите нападатели на Европа, а 3 години по-късно печели и трето място. 

Голмайстор номер 2 в родния елит

Със своите 253 гола, Петър Жеков държи рекорда за най-много попадения в българския шампионат цели 44 години.

През 2021 г. Мартин Камбуров подобрява постижението и оставя “Вълшебния стрелец” на втора позиция във вечната класация. 

Държи рекорда за най-много вкарани голове за ЦСКА - 144.

Капитан на Олимпиадата в Мексико

Петър Жеков е първият и досега единственият футболист, който извежда България с капитанската лента във финал на международен турнир. 

През 1968 г. националният ни отбор стига до финалния двубой за златните медали на Олимпиадата в Мексико. Противник ни е Унгария и за съжаление, след като съдията гони цели трима наши играчи, губим злощастно с 1:4.

ВИЖ ОЩЕ: Вторият най-голям футболен успех на България

Ранна кариера

Футболната кариера на Петър Жеков започва необичайно - първоначално играе като вратар и защитник в Химик (Димитровград), а дебютът му за първия отбор е на позицията халф.

Едва след трансфера си в Берое открива истинското си призвание като нападател, където бързо се превръща в голова машина.

Трансфер в Барселона

В началото на 70-те години Барселона, водена от президента Агусти Монтал Коста и треньора Ринус Микелс, официално кани ЦСКА на преговори за трансфера на Петър Жеков.

Сделката обаче не се осъществява, тъй като Жеков е офицер и режимът в България не позволява международни трансфери.

Участник в бенефиса на Лев Яшин

На 27 май 1971 г. пред над 100 000 зрители на стадион „Ленин“ в Москва се провежда бенефисен мач в чест на великия вратар Лев Яшин. В двубоя между националния отбор на СССР и сборен „Световен отбор“ участват някои от най-големите звезди на епохата, сред които Герд Мюлер, Боби Чарлтън, Джачинто Факети, Драган Джаич и българските голмайстори Христо Бонев и Петър Жеков.

Жеков влиза като резерва в 60-ата минута и отбелязва гол, като оставя ярка следа в един от най-паметните спектакли в историята на футбола.

Обратно на терена

През 1996 г. макар и на 52 години Петър Жеков отново влиза на терена. Той играе в 6 мача и дори бележи 3 гола за Берое, докато заралии са във “В група”.

Въпреки невероятната си кариера, впечатляващите голове и международното признание, Петър Жеков никога не печели наградата за Футболист на годината в България.

Това прави постиженията му още по-впечатляващи и го утвърждава като една от най-недооценените, но велики фигури в българския футбол.