Top 10 факта за Ивайло Йорданов

Ивайло Йорданов често остава в сянката на най-ярките звезди от „златното поколение“, но кариерата му е изпълнена с моменти, които заслужават уважение и възхищение.

В тази класация ще ви припомним 10 впечатляващи факта за един от най-подценяваните, но същевременно изключително ценни български футболисти от последните десетилетия.

Една незабравима кампания

Сезон 1990/91 е четвърти поред за Локомотив Горна Оряховица в елита на България и основната цел на клуба е да не изпадне. “Железничарите” не се борят за нищо голямо, но побеждават у дома ЦСКА, Левски, Ботев и Локомотив Пловдив. Така те завършват на 8-ма позиция в класирането.

Големият герой за скромния клуб в тази паметна кампания е именно Ивайло Йорданов. Той се разписва цели 21 пъти, което му печели и голмайсторския приз.

От провинцията до португалски гранд

Представянето в Локомотив ГО не остава незабелязано и офертите към него са многобройни. Интерес има както от софийските грандове така и от чужди отбори.

В крайна сметка подписът му печели Спортинг Лисабон срещу сумата от 500 000 долара. Трансферът е наистина впечатляващ, а Йорданов реално е единственият футболист от САЩ ‘94 поколението, който не е обличал екипите на ЦСКА или Левски.

Номер 1

1998 г. не е сред най-любимите за българските футболни запалянковци заради слабото представяне на националите на Мондиалът във Франция, но за Ивайло Йорданов остава специална. Той е избран за Футболист номер 1 на България изпреварвайки Мариян Христов и Георги Иванов (Гонзо).

Националния отбор

За България Ивайло Йорданов прави своя дебют през 1990 г. пред 80 000 на претъпкания до краен предел стадион в Уберландия срещу Бразилия. Нападателят стига и до капитанската лента, която за първи път му е връчена в гостуването на Англия през 1998 г.

Ивайло Йорданов има общо 50 мача с националната фланелка и участва на 3 големи футболни форума. На Световното през 1994 г. играе в 5 мача, на Европейското през 1996 г. участва в 3 срещи, а на Световното във Франция записва 2 участия.

ВИЖ ОЩЕ: Топ 10 факта за футболната кариера на Любослав Пенев

Други спортове

В ранните си години тренира ски и борба класически стил, като дори е смятан за голям талант и печели редица медали. Заради строгия режим и свалянето на килограми решава, че няма да продължи с борбата и се насочва към футбола.

В Спортинг

Докато играе за португалския гранд дели съблекалня с редица големи футболисти и треньори. Освен българските легенди Красимир Балъков и Бончо Генчев, той е съотборник с Луиш Фиго, Симао Саброза, Габриел Хайнце, Петер Шмайхел. Йорданов играе и под ръководството на великия Боби Робсън и Карлош Кейрош.

Финалът

Може би най-запомнящият се мач, който Ивайло Йорданов изиграва с екипа на Спортинг, е финалът за Купата на Португалия през 1995 г. Тогава ”зелено-белите” се изправят срещу Маритимо.

Йорданов забива 2 гола във вратата на противниковият страж и донася купата на своя отбор. Този успех слага край на 8-годишната серия на Спортинг без трофей.

Болестта

През 1997 г., преди мач срещу Русия, Йорданов усеща дискомфорт в левия крак и не започва мача. Следват редица изследвания, на които той се подлага и в последствие е диагностициран с множествена склероза.

Въпреки тежкия удар той дава пресконференция, с която запознава обществеността с болестта си и дори продължава с футболната си кариера и в следващите 4 години.

ВИЖ ОЩЕ: Топ 10 факта за футболната кариера на Красимир Балъков

Мечтата

През сезон 1999/00 чудото се случва! След 18 години Спортинг Лисабон отново е шампион на Португалия. “Зелено-белите” изпреварват Порто с 4 точки в крайното класиране и чупят каръкът, който ги преследва почти две десетилетия.

В този сезон Ивайло Йорданов сбъдва една своя мечта, за която се бори още от пристигането си в Португалия.