Страстната седмица
Приключи „страстната“ седмица. Oсвен обичайното ядене и пиене тя беше особено „страстна“ за всички футболните фенове. Гледахме полуфиналите в Шампионска лига и Лига Европа, Димитър Бербатов се кандидатира за президент на БФС, ден по-късно президентът в оставка Борислав Михайлов оттегли оставката си и се завърна на поста си „променен и по-добър“. Феновете на Арсенал пък протестираха против собственика на клуба Стан Крьонке, а за финал на очакваното най-голямото дерби на английския футбол Манчестър Юнайтед - Ливърпул на „Олд Трафорд“ бе отменено. Мачът не се състоя заради крайностите, до които стигнаха привържениците на Юнайтед в протестите си преди мача: нахлуване на стадиона и блокиране на пътя между хотела, в който отсядат играчите преди мач и стадиона. За капак на новата седмица ВАР дебютира в родната „Първа лига“.
На пръв поглед фенските протести в Англия и завръщането на Боби Михайлов начело на българския футбол нямат много общо помежду си. Но протестите в неделя показаха нещо много важно: Футболът е за феновете и тяхното мнение все още има значение!
Оттеглянето на гласуваната и приета оставка на Боби Михайлов беше ново дъно за българския футбол. Кандидатурата на Димитър Бербатов за президент на БФС беше посрещната от феновете у нас като лъч надежда. Явяването му на конгреса на БФС заедно с някогашните си съотборници в националния отбор Стилиян Петров и Мартин Петров дойде като манна небесна и продължение по темата "Лъч надежда" за българските фенове. Надеждите за промяна бяха попарени още на следващия ден. Боби Михайлов оттегли оставката си с мотива че в 18-те месеца, в които не беше на поста нищо не се е променило. През октомври 2019 г., след расисткия скандал по време на загубата ни с 0:6 от Англия в София, лично премиера Бойко Борисов настоя Михайлов да подаде оставка. Имайки предвид сътресенията в правителството и това, че вероятно Борисов няма да е повече премиер явно Боби Михайлов реши, че това е точния момент да поеме властта отново. Има ли кой да свали Михайлов този път?
Ето тук е връзката между случките около „Бояна“ и „Олд Трафорд“. Щом феновете успяха да спрат най-голямото дерби в Англия, значи има надежда за футбола. Привържениците на Юнайтед избраха възможно най-добрия момент да изкажат мнението си и то да бъде чуто от цял свят. В началото на юни ни очаква нова порция мачове на националния отбор. Дали е възможно феновете на българския футбол да се обединят пред националната кауза? Дали феновете на Левски, ЦСКА, Локо, Ботев и т.н. могат да обединят усилията си в името на българския футбол? Дали един масов протест като този в Манчестър на Великден няма да покаже на Борислав Михайлов и цялото ръководство на БФС, че не са желани?
Четвъртите в света, хората донесли най-голямата радост на родния запалянко отдавна разрушиха репутацията си. С всеки ден начело на родния футбол спомените за незабравимото Американско лято през 94-та избледняват. По-младите фенове у нас не са виждали националния ни отбор на голям форум. Те дори не помнят значими мачове с участието на представителния ни отбор. В един мой любим филм „Черният рицар“ на Кристофър Нолан има една страхотна реплика, точно описваща някогашните герои на цяла България: „Или умираш герой, или живееш достатъчно дълго, за да видиш как се превръщаш в злодей.“ Дали хората в централата на БФС не усещат неприязънта на феновете към тях или властта и парите са ги заслепили до степен, в която тяхното лично благо да е над националните интереси.
Може би ако феновете у нас искат промяна, ако искат гласовете им да бъдат чути, когато дойде време за приятелските срещи със Словакия, Русия и Франция през юни трябва да се случи нещо подобно на това в Манчестър. Само ако феновете загърбят клубните си пристрастия за малко и се обединят около националната кауза може да се случи така нужната промяна. Само ако феновете обединят усилията си може да се получи, защото надписа на народното събрание „Съединението прави силата“ е в сила повече от всякога.
Прочети статията на английски в блога на автора Sport Shred.