Пропилените таланти

  Преди 3 месеца спортната библия „France football“ публикува топ 10 на футболистите, които пропиляха таланта си. Списъкът съдържа някои наистина сериозни имена и всички сме съгласни, че тези хора можеха да постигнат много повече отколкото успяха. Ето ги и тях:

• Антонио Касано

• Пол Гаскойн 

• Стан Боулс

• Антонио Ангелило

• Димитър Бербатов 

• Ришиди Йекини

• Марио Баслер

• Никола Анелка

• Анди ван дер Мейде 

• Адриано

Няма да оспорвам класацията им. Все пак това е “France football”. Реших да дам своя личен топ 10 на играчи, които по една или друга причина не постигнаха това, което хората очакваха от тях.

1. Мичу. Всеки фен на Висшата лига си спомня за Мичу. Култов играч. Той отиде в Суонзи през лятото на 2012 г. Направи ударен дебют като вкара 22 гола за лебедите в този сезон. Така им помогна да спечелят първия си и единствен досега голям трофей - отборът от Уелс спечели купата на Лигата през 2013. Дори играха в Лига Европа и стигнаха до осминафиналите, където загубиха от Наполи. Следващият сезон Мичу не можа да достигне нивото, което сам зададе и вкара само 6 гола във всички турнири. Мичу смени Суонзи за Наполи на 17 юли 2014 г. Там не можа да се адаптира към италианския футбол. Травма означаваше, че той трябва да се върне в Уелс, а поради финансовите проблеми на Суонзи беше освободен. Той се опита да възкреси кариерата си в Лангрео и Овиедо, преди да се пенсионира на 31-годишна възраст. Сега е технически директор в Овиедо. Най-добрия пример за „Чудо от един сезон“.

2. Алешандре Пато. Алешандре Родригес Да Силва или известен като Алешандре Пато, направи своя професионален дебют на 16-годишна възраст за бразилския „Интернационал“. Помогна на отбора да спечели световното клубно първенство през 2006 г., преди да премине в Милан. В Милано Пато беше един от най-добрите играчи в света. Той беше награден с наградата "Golden boy" през 2009 г. Беше част от последния отбор на Милан, спечелил Скудето през 2011 г. Вкара един от най-бързите голове в историята на Шампионска лига. Вкара срещу Барселона след само 24 секунди. По това време изглеждаше, че Алешандре Пато е следващия футболен гений на Бразилия и всеки, който е играл ФИФА през годините, знае какъв звяр става. 97 рейтинг за няколко сезона ... Но в реалния живот контузиите съсипаха кариерата му. Играл е за Коринтианс, Сао Пауло, Челси, Виляреал и Тиендзин Куанджиан, но никога не стигна нивото, което постигна в Милано. Той е на 31 години и през февруари подписа с Орландо Сити в MLS и се съмнявам да го видим отново на топ ниво. 

3. Андерсън. Андерсън привлече вниманието на самия сър Алекс Фъргюсън, когато беше само на 18 години. Той беше закупен от Порто в Ман Юнайтед през 2007 г. Той спечели наградата „Golden boy“ през 2008 г., което го превърна във втория играч на Юнайтед, който прави това. Няколко сезона той беше неразделна част от Манчестър Юнайтед. Той спечели четири титли във Висшата лига, Шампионската лига през 2008, две купи на лигата и два Community shield с Червените дяволи. След няколко контузии и липса на постоянство стана ясно, че той не е във форма и изпадна от състава. Той замина за Фиорентина под наем през 2014 г., опитвайки се да възвърне формата си. Не се получи. Върна се в Бразилия, където игра в Интернационал и Коритиба, преди да отиде в Турция и Адана Демирспор, където сега е асистент мениджър.

4. Марио Балотели. Следващият носител на наградата „Golden Boy“. Печели наградата през 2010 г., докато играе за Интер. Един от най-талантливите италиански нападатели през последните 10 години. За съжаление липсата на дисциплина му попречи да постигне повече. Играч, който получи толкова много шансове да покаже на света на какво е способен. Интер, Манчестър Сити, Милан, Ливърпул, Ница, Марсилия, националния отбор на Италия. Виждали сме проблясъци на таланта му навсякъде, където е бил. Но никой мениджър не успя да работи с него повече от 2 или 3 години. Пиковият момент в кариерата му винаги ще бъде онзи полуфинал срещу Германия през 2012 г. Срамота …

5. Рикардо Куарешма. Един от най-надарените технически играчи през последните 15 години. Неговите умения, рабоните, ударите и пасовете с външен фалц са ненадминати. За съжаление той не можа да се докаже на най-високо ниво. Не че не е имал шанс, просто дисциплината и начинът му на живот му позволиха да процъфти най-вече в Португалия и турската лига. Срамота е, че не можахме да му се радваме повече на най-високо ниво.

6. Александър Бюнтнер. Включването му тук може да е малко съмнително, но веднъж сър Алекс каза, че е един от най-добрите играчи, които е тренирал. Той беше млад и обещаващ ляв бек през 3-те си години в Манчестър Юнайтед. Но не можа да се справи с конкуренцията на Патрис Евра. Наскоро Бюнтнер бе освободен от кипърския Аполон Лимасол.

7. Йоан Горкуф. Френският плеймейкър имаше потенциала да се превърне в един от най-добрите играчи в света ... На FIFA 10. В реалния живот той не можа да блесне извън родината си. Обявен за един от най-добрите плеймейкъри в Лига 1, загадка е защо никога не се премести в чужбина и не опита да блести в друга лига.

8. Марио Гьотце. Златното момче на Германия. И носител на наградата "Golden boy" през 2011 г. Гьотце е човекът, донесъл 4тата световна титла на Германия. След като спечели всичко в Германия с Борусия Дортмунд, Гьотце реши да направи следващата стъпка като се присъедини към Байерн Мюнхен. За негово съжаление може би единственото, с което направи впечатление, беше представянето му при трансфера. Той носеше тениска с голямо лого на Nike, а Байерн изцяло оборудван от Adidas. Планът му да завладее Европа и света с Байерн не успя, така че той се завърна в Дортмунд след само 3 години. Никога не можа да си върне формата, която имаше преди. След няколко месеца възстановяване от миопатия (мускулно възпаление, което засяга влакната в мускулите, което означава, че те не функционират правилно), той се премести в PSV и отново започва да набира скорост. Той е на 29 години, така че може да покаже, че не принадлежи към този списък, но засега изглежда, че най-добрите му дни са зад гърба му.

9. Валери Божинов. Генерал Божигол, през 2004 г. номиниран за наградата “Golden boy”, обявен за един от най-ярките таланти на Европа. Най-младият чуждестранен играч, появявал се в италианската Серия А, когато заигра за Лече. Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Парма, Спортинг Лисабон са само част от клубовете, в които е бил през годините, списъкът може да бъде отделна статия. Няколко контузии в ранните му  години и начинът му на живот му попречиха да оправдае очакванията. Култова личност у нас и рекламно лице. Легенда извън терена. Неговите интервюта и видеоклипове са уникални. Нека той има шанса да ни радва с изявите си в социалните мрежи още дълго време.

10. Роналдо. Добре, това може да е малко противоречиво. O Fenomeno е един от най-великите футболисти в историята. Световни купи, Копа Америка, Купа на Конфедерациите, титли в лигата, национални купи. Единственото нещо, което му липсва е трофей от Шампионската лига. Но можете ли да си представите какво можеше да постигне този човек без всички контузии, които имаше? Може би голмайсторските рекорди в Европейския и световен футбол щяха да са срещу неговото име, а не срещу тези на Меси и Кристиано.

Прочети статията на английски в блога на автора Sport Shred.