Последният балкански отбор печелил КЕШ

Балканците винаги обичаме да объркваме плановете на големите, а що се отнася до спорта има доста такива примери. Назад във времето можем да изброим над дузина велики отбори от нашите географски ширини сътворили чудеса в Европа.

Днес ще ви запознаем с един такъв отбор и триумфа му в КЕШ - Цървена Звезда. 

Мачовете с отбори от Балканите винаги са били трудни за европейските отбори по онези времена. Годината е 1991 и комунизмът в Източна Европа току-що е паднал, а балканските страни имат изключително силни клубни и национални отбори.

Югославия не прави изключение и шампионът им Цървена Звезда разполага с един от най-силните състави в историята си.

Югославската лига е една от най-силните на стария континент и не е сигурно дали самите те са осъзнавали колко са добри са всъщност. 

Още преди блясъка и парите на Шампионска лига, в стария турнир Купа на европейските шампиони е можело и някой отбор извън големите топ първенства да пробие в надпреварата. 

Точно това и се случва с Цървена Звезда, когато за втори и последен път отбор от Балканите печели безценната купа, след Стяуа Букурещ през 1986 г.

Победата на Звезда в турнира не е плод на някаква случайност, а е вследствие на много силното поколение футболисти, малко късмет и усилен труд.

Някои от играчите им са легендарни - кралят на преките свободни удари Синиша Михайлович, креативният Деян Савичевич, головият хищник Дарко Панчев, неуморният Роберт Просинечки, един от най-силните защитници в Европа Миодраг Белодедич и непробиваемият вратар Стоянович. 

На цялата тази банда треньор е царят на тактиката и добре известен в България Люпко Петрович.

Няма да е пресилено ако се каже, че звездашите тогава практикуват нещо средно между хард рока на Клоп, тики-таката на Гуардиола, а когато се наложи паркират и автобуса на Моуриньо. 

Тогава турнирът е с различен формат от днес като шампионите на всички страни играят директно в елиминационна фаза.

Цървена Звезда се пада с швейцарския шампион Грасхопър. След 1:1 в Швейцария, на реванша “кръстоносците” са пометени с 4:1. 

В следващата фаза Звезда се изправя срещу шотландския шампион Глазгоу Рейнджърс, отново при гостуването е достигнат страхотен турнирен резултат 1:1, а в реванша на Мала Маракана шотландците са разбити с 3:0.

На четвъртфинал пък на пътя на сърбите застава Динамо Дрезден, шампиона на Източна Германия. Тук трябва да се спомене, че за разлика от Западна Германия, където футболът цъфти, то в Източна играта се намира в много ниска точка. Въпреки това Динамо Дрезден са доста сериозен отбор, но отнасят здрав пердах от гордите сърби след 3:0 в първия мач за белградчани, вторият мач на немска земя е прекратен заради безредици по трибуните и служебна загуба за немците с 0:3.

На полуфинала Звезда се изправят срещу Байерн Мюнхен, страшилището отстранило по-рано българския ЦСКА и може би най-силният отбор в Европа по това време. В състава личат имената на младите Щефан Ефенберг и Браян Лаудруп, до тях са по-опитните Томас Щрунц, Юрген Колер и Роланд Волфарт. Всичко минава по план за сърбите, които шокират футболна Европа с победа насред Мюнхен с 2:1. На реванша всичко тръгва отново чудесно, когато пред екзалтираните фенове, Байерн вече изостава в мача с резултат 0:1. Немците обаче намират себе си и обръщат до 2:1, а това значи само едно - продължения и дузпи. Не така мисли, обаче немецът Аугенталер, който бележи автогол в собствената си врата в края на мача и праща западните ни съседи на финала.

На финала чака друг много силен отбор - Олимпик Марсилия, със звездите Жан Пиер Папен, Ерик Кантона, Абеди Пеле, Жак Тигана, Крис Уодъл и др. Треньорът на сръбския шампион Петрович преценява, че френските нападатели са много бързи и дръпва целия сръбски отбор в дълбока, но солидна защита през целия мач. Французите налитат, но не успяват да отбележат и мача стига до дузпи, където Звезда печели с 5:3 и покорява европейския връх!

В наши дни такова чудо няма как да се повтори! Финансовата пропаст между Запада и Изтока е много голяма и е невъзможно за някой отбор от нашите ширини да се добере до трофея в ШЛ. Това естествено не ни пречи от време на време да обръщаме поглед назад и да си спомняме славните години на онези велики балкански отбори.