По-голям ли е Кристиано Роналдо от Манчестър Юнайтед?
4 авг 2022|Стоян СтояновВреме за четене: 6 мин

По-голям ли е Кристиано Роналдо от Манчестър Юнайтед?

Феновете на Манчестър Юнайтед не спират да чуват и да четат за две имена постоянно това лято. Фамилиите на двама играчи постоянно се използват в гръмки заглавия относно клуба. За единия ще стане въпрос днес, а за другия… по-добре да не говорим въобще, защото там вече не съм убеден дали срамът или упорството взимат връх в трансферната сага. 

Кристиано Роналдо. Име, което няма начин да остави който и да е футболен фен безразличен. А феновете на Манчестър Юнайтед са на двата полюса. Естествено. Отново. Трябва ли да остане? По-голям ли е от клуба? Заслужава ли лентата? Поне на последния въпрос отговорът може би е по-ясен след това лято. 

Слухове, проблеми и оправдания 

Cristiano-Ronaldo.jpg

Не знам откъде да започна с този материал. Винаги, когато са намесени чувства, придържането към обективността е трудно. Било то за любимия отбор или за легендарен футболист, който в зенита на кариерата си решава, че е по-голям от всичко и всички. Но, нека започнем с фактологията.

През цялото лято и трансферен прозорец до момента редица издания и журналисти твърдяха, че агентът на Роналдо го предлага на пазара. Много от тях не биха рискували имената си, без да имат по-ясна и точна информация от нас, простосмъртните. А Жорже Мендеш е човек, който оперира в сенките с чувство за устременост и не би спрял, докато не постигне това, което той и клиентът му са си наумили. Историята от миналото лято с умишленото замесване на името на Манчестър Сити е доказателство за това. 

В първоначалните седмици от предсезонната подготовка оправданието на Кристиано Роналдо и Манчестър Юнайтед беше семеен проблем. Без значение дали това е факт, или не, семейният проблем явно е разрешен, защото той се завърна към тренировки, а оправданието вече е невалидно. Но дори и семеен проблем очевидно не може да спре Мендеш и неговото европейско турне в търсене на надежда за спасение. Спасение от посредствеността, която предлага вторият по сила европейски клубен турнир. 

Друг неоспорим факт е, че публично изявление от Роналдо, с което той да казва “В момента съм в Манчестър, планирам да остана този сезон!”, няма. Не че подобно изявление го спря да напусне Ювентус, но в този случай дори и такова липсва. Кой знае, може би в следващите дни човекът с най-много последователи в Инстаграм ще направи ексклузивно включване с текст, надраскан от някой от неговите ПР-и.

 
ronaldo-1024x576.webp

Завръщане към тренировки и фасони

Кариерата на португалеца е преминала в множество избухвания по и около терена. Хвърляне на капитански ленти, ядосване при смяна, крещене по тъч линията на един крак след контузия, примерите са много. Затова и заглавията с негово участие, търсещи шок и скандал, са лесна плячка за гладните за кликове медии. “Кристиано Роналдо се скара с Ерик Тен Хаг”, “Кристиано Роналдо си тръгва на полувремето, след като е заменен” и още и още. Фактите в случая са: Роналдо тренира с Манчестър Юнайтед и започна подготовка с изиграни 45 минути в контрола в неделя. Кристиано Роналдо и много други футболисти си тръгнаха преди последния съдийски сигнал срещу Райо Валекано. Извинението на клуба беше трафика, а от Олд Трафорд твърдят, че решението не е взето еднолично от Роналдо и играчите, а е съгласувано с новия наставник. 

GettyImages-1338898445.jpg

Може би феновете на Юнайтед получават спомени от подобен инцидент миналия сезон. Тогава уж беше съгласувано с един от старите наставници, че португалецът ще отиде да се лекува от предполагаема травма в друга страна. Съотборниците му обаче пищяха в медиите, че са били изненадани от това с цел да заглушат факта, че възпитаниците на Пеп Гуардиола помитаха пода с тях. Може би случаят е подобен, може би не.


ronaldo-manchster-united-ap.webp

За амбициите и наследството

Преди горе-долу година по това време с Георги Тодоров се чудихме дали евентуален трансфер на Роналдо в Манчестър Сити би бил високомерно предателство или болна амбиция. Така и не стигнахме до еднозначен извод, но пък няколко дни по-късно в съзнанието ми звучеше “Viva Ronaldooo, running down the wing…” достатъчно силно, за да заглуши шума на здравия разум, който казваше, че агентът му може би не е използвал Сити, за да ни размърда, а португалецът е бил близо до немислимия трансфер. 

Една година по-късно престоят на Роналдо в Манчестър Юнайтед едва ли може да бъде окачествен като небивалия успех, за който всички фенове се надяваха. Да, на индивидуално ниво той направи достатъчно, за да може всички да си кажат "Е, той определено е над нивото на тези, с които играе." Но междувременно, на ниво отбор, Роналдо не постигна нищо. 

Не сплоти екипа, младите играчи на клуба не научиха нищо от него (като според него, това е техен избор, естествено), а на всичко отгоре унищожи головия потенциал на Бруно Фернандеш, Маркъс Рашфорд и Мейсън Грийнууд (който си направи и футболно харакири съвсем сам след това), не спаси работата на нито един треньор, а напротив, причини уволнението на поне двама от тях. 

Естествено, гледната точка, че той просто е задал очаквания, които посредствените играчи на Манчестър Юнайтед не могат да посрещнат е също отчасти правилна. Защо отчасти? Защото той е бил напълно наясно къде отива, какво е нивото на състава, какво е ръководството и какво е нивото на треньора. Но това не го спря. Воден от амбицията за успех, от това да направи отбор, който завърши втори в класирането, първи и да ги изведе до успешно представяне и в Шампионска лига, Роналдо изпусна изцяло по-голямата картинка. 

Манчестър Юнайтед няма нищо общо с отбора, който той напусна. Оле Солскяер бе толкова далеч от Сър Алекс Фъргюсън, колкото съм аз от футболните качества на Роналдо. Титулярните 11 не само, че не предизвикват страх в противника, ами често дори будят съжаление от феновете им към нашите. Воден от личната си мотивация да продължава да изгражда личната си легенда като най-великия атлет на света, той забрави, че футболът е отборен спорт. В момента, в който твърденията, че състава не е на нивото му, нямаше как да бъдат оправдани от представянето на отбора, Роналдо потърси лесния път - пътят навън. Към друг отбор, готов за успехи, където той да е перлата в короната, завършващият удар в атака към титла другаде. И застраши статуса си на легенда. 

Съвсем очаквано ще е след като редица топ отбори отказаха да се възползват от услугите му, той да остане в Манчестър. Но, каквото и да стане, Роналдо даде козовете в ръцете на Ерик Тен Хаг, който в първите си месеци освен от липса на попълнения, страда и от редица медийни вълнения като това. Ако португалецът не играе първите мачове в лигата, не мисля, че здравомислещ фен на клуба ще обвини треньора за това. Първо, защото е назад с подготовката и второ, защото главата му поне до затварянето на прозореца със сигурност ще е леко обърната по посока изхода и офертите за завръщане в турнира на шампионите, който той бленува. Турнира, в който той може да премери сили с “кръвния си враг”, претендент за същата титла, която гони и той. Не, не Шампионска лига, а титлата за “най-добрия футболист на всички времена”, която не е направена от благородни метали, а от чиста проба изкривени фенски представи.  

2611893-54136570-2560-1440.jpg

P.S.: Завършвам с малко поезия, вдъхновена от събитията последните месеци:

Да се завърнеш в бащиния стадион,
когат’ клубът смирено гасне
и тихи пазви посредствеността разгръща
да приласкае дори и най-добрите ни момчета.
Кат' бреме хвърлил предните успехи,
що наследството ти завеща ни -
ти с плахи стъпки да събудиш хора
и да прекъснат феновете тишината.

Оригинално публикувана на сайта на VAR Народен - Varpopuli.com