Лъч надежда
2 апр 2021|Илиан АнгеловВреме за четене: 4 мин

Лъч надежда

  Паузата за национални отбори приключи и няма да има нова такава до октомври. За пръв път от доста време насам краят на паузата не носи единствено чувство на облекчение, че няма да гледаме страданията на националният ни отбор дълго време. Трите мача с Швейцария, Италия и Северна Ирландия оставиха, поне у мен, лъч надежда за бъдещето на този отбор. Да, резултатите не бяха особено положителни, но пък кой е очаквал да вземем нещо от отбори като Швейцария и Италия изпълнени с футболисти от световна величина играещи в най-добрите отбори в Европа. Дори една Северна Ирландия, които бяха набедени за „дървари“ блести с футболисти водещи в своите отбори във Висшата лига на Англия и Чемпиъншип. 

  Въпреки отвратителното начало на квалификациите и допуснатите 3 гола в първите 15 минути срещу „Кръстоносците“, нашият отбор показа добър футбол и смелост през второто полувреме, което всъщност е доста трудно, когато губиш с такъв резултат. Имаше периоди от второто полувреме, в които нашите дори бяха по-добрият отбор на терена (Швейцария водеше с 0:3 ще кажете - няма за какво да се напъват повече. Да, това е вярно, но да се надигнеш и да опиташ да играеш футбол при такъв негативен резултат показва характер, нещо което липсваше у нашите в последните години). 

  Три дни по-късно дойде мачът срещу Италия. Отбор с 11 поредни победи в световни или европейски квалификации, отбор чийто гръбнак е съставен от футболисти, играещи за колоси на европейския футбол като Ювентус, Интер, ПСЖ. Българите не се уплашиха от именития съперник, те бяха смели, организирани в защита и с ясен план да търсят попадение на контраатаки. Страхотната защита беше сломена в края на първото полувреме след отсъждането на доста дискусионна дузпа. Кой знае как щеше да се развие второто полувреме ако не беше този момент. Но дори и дузпата и изоставането в резултата не промени нагласата на националите ни. Нещото, което ми хареса най-много в 3те мача от тази пауза беше факта, че почти нямаше удар към нашата врата без пред топката да се хвърли защитник.

  Мачът срещу Северна Ирландия изглеждаше като единствения ни шанс да вземем нещо от тази квалификационна фаза. Последната ни победа като гост бе през септември 2018 г. срещу Словения в Любляна. Тогава треньор на националите ни бе Петър Хубчев, при когото за последно се виждаше светлина в тунела. Срещу Ирландците Ясен Петров даде шанс за дебют на 4 човека. Нареди защитна линия със средна възраст 21 години, срещу здравите нападатели на Северна Ирландия. Шансовете за домакините бяха лимитирани до 2 по-сериозни удара, единият от които попадна в гредата. Младите защитници не се стреснаха от опита и физиката на противника, а точно обратното, отговориха на битката с битка. В края на мача дори имахме шанса да вземем победата след като удар на Димитър Илиев след центриране от ъглов удар беше спасен след феноменална намеса на Пийкок-Фарел. 

  В крайна сметка 1 точка от 3 мача не изглежда особено добро постижение за националите ни. Но трябва да имаме предвид, че в квалификациите за Евро 2020 спечелихме само 6 точки от 8 мача срещу отборите на: Англия, Чехия, Косово и Черна гора. В сегашния ни отбор се виждат качества, които сякаш бяхме позабравили - че националите ни могат да притежават терена. Смелост, готовност за битка, организираност в защита, влизане в единоборства без страх. Това е България, която искам да виждам на терена, без значение срещу кого играем. Резултатите няма как да се получат като смениш треньор от днес за утре. Ясен Петров вече е достатъчно доказано име по света и у нас, за 3 мача започнаха да си личат някои от идеите му като заздравяването на защитата е най-важната от тях. Нека бъдем честни със себе си, при настоящото състояние на футбола ни, няма как да очакваме да излизаме на терена и да се надиграваме технически с почти никой отбор в Европа. Обаче, когато имаш здрава защита това ти дава здрава основа да градиш отбор около нея. И това е най-радостното нещо в националния отбор на България в момента. 

  Кой знае след 10 години, при правилно развитие на футбола в България, с доста помощ от БФС и най-вече с оставяне на треньора да работи спокойно, може да видим България отново на Световно или Европейско първенство. 

Прочети статията на английски в блога на автора Sport Shreds.