Когато Господ беше българин
17 ноем 2022|Николай КириловВреме за четене: 6 мин

Когато Господ беше българин

За победата на България над Франция с 2:1 е изписано толкова много, че вече едва ли има нещо, което може да се каже. За никой друг двубой в историята на българския футбол не е писано толкова много. В тази статия обаче ще се опитаме да ви предложим една малко по-различна история от 17 ноември 1993 г. с пикантни истории от кухнята на националния отбор. 

В квалификациите за световното в САЩ България играе солидно и всичко върви по план. След лесна победа над Финландия, удряме и “петлите” в София с 2:0. После почваме да трупаме точки и сме фаворит за първото място в групата. Загуби от Австрия и Швеция и равен с Израел, обаче, объркват плановете на “лъвовете” и съдбата ни вече не е в наши ръце. Тогава според регламента са се давали за победа 2 точки, с не както сега 3.

Франция трябва да загуби и двата си оставащи мача у дома срещу Израел и България. Нашите пък трябва да вземат и двата си мача срещу Австрия у дома и мача във Франция. България побеждава Австрия с 4:1 след два гола на Любо Пенев, един на Стоичков и един на Лечков, а Израел ни дава надежда след като побеждава Франция с 3:2 в Париж. 

Така след като Швеция се е класирала вече, оставащото място за САЩ ще се решава между Франция и България в директен сблъсък на “Парк де Пренс”.

Няколко дни преди мача се появява неочакван проблем за Пеневата чета - Любо Пенев и Емо Костадинов нямат френски визи

- “Е, как без Любо и Емо? Трябва да измислим нещо!” тръшка се Пената.

Отговор му дава халфът Георги Георгиев - Ламбадата, който е съотборник на Боби Михайлов във френския отбор “Мюлуз” и е много популярен сред местните. Градчето Мюлуз е на границата между Германия и Франция. Там той успява да прекара Коща и Ел Голеадор във Франция през безмитната зона. Френските граничари не им проверяват документите въпреки, че разпознават Костадинов и Пенев, защото познават Георгиев, а и кой да предположи, че нашите ще правят такива машинации? Така двамата бъдещи герои от мача влизат във Франция нелегално! Колко ли са си скубали косите после френските граничари…

Целият български състав отсяда в луксозния “Трианон палас”, бивша резиденция на Мария-Антоанета. Френските медии се чудят откъде българите имат пари за такъв разкош, а Вальо Михов им отговаря, че не само имаме пари за хотела, но ще им плати и билетите до САЩ, за да гледат там България. Ченетата на французите увисват изненадани от самочувствието на българската делегация.

В деня преди мача мегазвездата Стоичков, показва гадателски способности пред местните медии, когато за интервю им казва: “Най-хубаво ще е да ви бием с гол в последната минута!” 

Французите също се надъхват преди мача. В местната преса се появява снимка на Стоичков, Костадинов, Балъков и Любо Пенев със заглавие “Четиримата терористи от Изтока”. Всички във Франция чакат една година този мач, за да си върнат за псувните, които са понесли в София. Една от звездите на “петлите” Давид Жинола влиза в спор с треньора Жерар Улие и е изваден от титулярния състав и е оставен на пейката.

Стигаме и до крайъгълната дата за българския футбол, 17 ноември 1993 г. Любопитното е, че по-рано през деня побеждаваме Франция на баскетбол в Ямбол, отново в квалификация за световно

Твърди се, че от разбора преди мача е и прословутата реплика на Пената: “Кременлиев ти поемаш номер 11, а Златко ти ще пазиш Кантона.” 

Явно Емил Кременлиев и Златко Янков не са се разбрали кой точно ще пази номер 11 от французите, носен от Ерик Кантона, защото в 32-та минута именно той отдалечава България от финалите, след като пронизва Михайлов за 1:0. Няколко минути по-късно Коща връща нашите в двубоя след гол с глава при центриране на Балъков от ъглов удар. Самият мач не е толкова стойностен откъм игра, а по-скоро е чиста тактическа битка. 

Времето си минава, а пред двете врати липсват опасности, дълбоко в добавеното време топката попада у влезлия като резерва Жинола и вместо да измисли нещо по-умно, за да задържи топката повече време, той я изритва безцелно напред. Там Кременлиев я поема, подава на Любо Пенев, който пък от своя страна вижда спринтиращия Костадинов, следва пас по конец, Коща се измъква от френската отбрана и пронизва с невероятен гол вратата на французите, въпреки отчаяния шпагат на Лоран Блан. 

Гол!!! Господ в българин!!!

Французите лягат безпомощно на земята скрили лица в ръцете си, а медията, която отразява мача е в такъв шок, че изписва на екрана грешен резултат Франция 2 - 1 България. Емил Костадинов вече е свети Емил, а България хваща последния влак за незабравимото лято в САЩ, когато една цяла нация не спа по цели нощи от радост. 

Такова чудо едва ли някога ще се повтори, вече се радваме на победи над Македония и Гибралтар и гледаме всички големи футболни форуми само по телевизията. 29 години по-късно такива спомени все още топлят съзнанието на клетия, изстрадал български футболен фен.

Част информацията е взета от книгата “Когато Господ беше българин" на Филип Друмчев.