Как един български кмет забрани футбола

Макар и понастоящем да се ползва със статута на най-популярен спорт в света, футболът също е имал своите тъмни векове, в които е бил преследван от управляващите кръгове. Началото е поставено в родината на съвременната версия на играта – Англия. На 13 април 1314 година Едуард II взима под внимание оплакването на група лондонски търговци и забранява „боричкането около големи топки“. Неговият наследник Едуард III е още по-конкретен в заповедта си от 1349 година:

"Хвърлянето на камъни, играта с кегли, борбите, футболът, боевете с петли и други непочтени игри отблъскват цвета на младежта от стрелбата с лък и хвърлянето на копие, вследствие на което Кралството за кратко време може да бъде лишено от стрелци, от което опазил ни Бог."

Едва ли в град Фердинанд (понастоящем Монтана) през 1924 година някой е знаел за тези събития с няколковековна давност, но на него е съдено да стане единственото населено място в България, където този спорт е забранен. Началните стъпки на футбола в града, носещ в миналото името Кутловица, не са никак лесни. Първата топка е донесена през 1921 година, а спомените на един от пионерите на спорта в града Иротей Давидов са красноречиви.

"След завършване на прогимназията в село Люта (впоследствие Владимирово) аз се записах да продължа образованието си в Михайловград (социалистическото име на Монтана). По едно време гледам на поляната, сега заета от средното политехническо училище, няколко момчета ритат топка. Това нещо много ме заинтересува и аз се запознах с тия момчета. Дадох им 5 лева и започнах и аз да ритам. Футболната топка захвана да печели все повече привърженици, а най-добра почва тя намери в училището. Яви се наплив от футболисти, което наложи да се образува дружество."

Изненадващо е, че през септември 1924 година общинският съветник Косто Кацарски внася предложение за забрана на футбола в града. Причината – учениците, практикуващи този спорт, „разстройват здравето си, а някои даже счупват краката и ръцете си“. Въпросът е отнесен до кмета Тодор Грънчаров, който започва своя втори мандат начело на Фердинанд. Роденият през 1868 година политик е сред най-уважаваните градоначалници в България. Той поставя началото на електрификацията в града, изгражда канализация. По негово време навлизат първият телефон и първият кинематограф. В случая обаче Грънчаров се превръща в противник на най-великата игра и след като проучва казуса, издава заповед 307а от 9 октомври 1924 година, с която забранява този спорт на територията на града като опасен за здравето. В нея се казва, че „родителите на ученици и младежи, заловени на същата игра, да се глобяват с по 250 лева за всеки случай и децата да се разгонват от общинските агенти със съдействието на местната полиция“.

Хрониките приписват на Грънчаров и създаването на вестник „Спортомразец“, който трябва да пропагандира новата политика. Бройки от това полумитично издание не са достигнали до нас, но при всички положения, до изтичането на мандата на кмета през 1926 година всеки, практикуващ футбол младеж е „персона нон грата“ във Фердинанд.

Този материал е част от книгата „Как Цар Футбол превзе България“, чийто автор е екипът на Българска история и е предоставен за публикуване с тяхното съгласие.