Ювентус и трансферният хазарт

От отбор борещ се за спечелване на Шампионската Лига, Ювентус се превърна в отбор борещ се за място в турнира. Спадът в нивото на италианския гранд е осезаем и дори и най-верните фенове виждат, че бианконерите са далеч от топ отборите в Европа.

Как се стигна до тук?

През 2017 г. Ювентус достигна до финал в най-силния европейски турнир, а през следващия сезон спечели 7-ма поредна титла в Серия А. Това бе най-добрият сезон на Пауло Дибала с черно-белия екип като аржентинецът отбеляза 26 гола във всички турнири. Целият отбор пък бе втори по брой отбелязани попадения в Италия, изоставайки само от Лацио.

По това време Юве имаше един единствен основен проблем и той бе халфовата линия. В средата на терена играеха застаряващите Кедира, Матюиди́, Маркизио плюс Пянич и все още новобранецът тогава Бентанкур. Най-споменаваното потенциално попълнение бе Сергей Милинкович-Савич от Лацио, който щеше да струва около 100 милиона евро на семейство Аниели.

Летният трансферен прозорец се оказа шоков, след напълно изненадващия трансфер на Кристиано Роналдо. Португалецът пристигна в Торино с надежди за по-приятен за гледане футбол и спечелване на заветната “ушата” купа, а халфовата линия си остана почти същата.

Сезонът бе успешен след спечелването на Серия А и Суперкупата. Още тогава обаче личеше, че отборът има някакъв проблем.

Пауло Дибала отбеляза само 10 гола през целия сезон, в турнира за купата на Италия Юве отпадна рано-рано от Аталанта, а в ШЛ Юве избегна ранно отпадане от Атлетико Мадрид, което се осъществи още в следващия кръг след елиминация от младия отбор на Аякс.

Доста неща се случиха от тогава до днес - няколко треньорски смени, няколко изключително болезнени загуби, смяна на директори и изгубване на статута на европейски гранд.

Едно нещо обаче остана също, Ювентус така и не инвестира в качествен халф, около когото да се изгради следващата версия на отбора. Вместо това огромната заплата на Роналдо и пандемията задушиха финансово клуба. Това доведе до привличането на средна класа футболисти, в които имаше надежди, че могат да се представят по-добре от очакваното.

Е, не се случи!

Трансферните несполуки на бианконерите се превърнаха в спирала, от която не е ясно как ще се излезе. От вратарския пост си тръгна Джанлуиджи Буфон, а тежката задача да го замести бе дадена на Во̀йчех Шчѐсни и Матия Перин. Шчѐсни е добър вратар, но е далеч от нужната класа, Перин пък е обещаващ, но не и завършен играч. Огромно количество лесни голове бяха допуснати и някои от тях се оказаха фатални.

В защита бяха направени, множество грешки ВЪПРЕКИ неостаряващите титани Бонучи и Киелини, които продължават да крепят отбора с характерите си. Обещаващи футболисти като Спинацола, Кансело и Демирал бяха продадени, а на тяхно място положението бе закърпено от Куадрадо, Данило(донесе солидност в защитата) и поне според мен изгубилия мотивация Алекс Сандро. Хубаво е да се отбележи, че Матайс Де Лихт бе привлечен и това си остава и до днес един от най-добрите трансфери на Юве за последните 4-5 години, ако говорим за талант и бъдещи планове.

Проблемът в халфовата линия не само, че не бе поправен, а даже се задълбочи. Пянич бе разменен с недоказания Артур, бяха привлечени неисканите от никого Рабио и Рамзи, младият американец Уестън Маккени, а диригентската палка на няколко пъти бе в Родриго Бентанкур. Този сезон нещата изглеждат една идея по-добре с идването на Локатели, но халфовата линия на Юве отстъпва драматично на топ отборите в Европа и даже и в Италия.

В нападение нещата обаче изглеждат наистина плачевни. Роналдо напусна, Игуаин отдавна си тръгна. Голове се очакват от Мойс Кийн и Алваро Мората, които по-скоро биха били добри резерви, но не и основни играчи на отбор като Ювентус. Светлина в тунела се оказа идването на Федерико Киеза, но за сметка на това играчи като Кулушевски и Дибала не показват най-доброто на което са способни.

Продължава и тенденцията Юве да не залага на играчи от академията, а на свободни агенти със съмнителни качества. Това отдалечи допълнително клуба от градените с години ценности и идеали. Резултатът е повече от показателен, изгубена идентичност, пробойни в състава, къса скамейка, слаби резултати и много нерви за феновете на отбора. Юве просто изпадна от групата на най-качествените европейски отбори, а ако трансферният хазарт на ръководството продължава отборът на бианконерите не го очаква нищо хубаво.