Еволюцията на вратарите

Лев Яшин,Петер Шмайхел, Оливър Кан, Давид де Хеа все имена които свързваме с най-специалната позиция в любимия ни спорт. Общото между тях е не само че са вратари, а и че са част от най-добрите в историята. Разликата пък е че са от различни поколения.

Въпреки разликата в поколенията вратарите винаги са били от огромна важност за отборите. Добрият вратар може да направи добро спасяване, да отиграва топката като защитник, да центрира а дори и понякога да вкарва голове.

Естествено не винаги е било така. Вратарската позиция е еволюирала толкова колкото и самият футбол.

В първите писани правила на футбола думата „вратар“ дори не съществува. През 1871 г. за първи път е представена специална позиция която дава право на играч от отбора да използва ръцете си за да предпази вратата си от противников гол. Тогава започват и дебатите дали това е добра идея. Проблемът идвал от там, че често вратарите били ползвани за бавене на времето и други неспортсменски практики. Правилата били променяни многократно, докато малко по-малко не започнали да имат по завършен вид.

• 1871: вратарят може да докосва топката с ръце само за да предпази вратата си от гол.
• 1873: вратарите не може да задържат топката с ръце.
• 1883: вратарите не може да задържат топката с ръце повече от две крачки.
• 1887: вратарите не може да докосват топката с ръце в противниковото поле.
• 1901: вратарите могат да докосват топката с ръце при всякакво положение, не само за да предпазят вратата си от гол.
• 1912: вратарите могат да докосват топката с ръце само в наказателно поле.
• 1931: вратарите могат да държат топката в ръце до четири крачки(вместо две).
• 1992: вратарите не може да хващат топката, ако играч от тяхния отбор преднамерено им е подал.
• 1997: вратарите не може да задържат топката за повече от 6 секунди.

Първата голяма звезда на вратарския пост е безспорно Лев Яшин. Роден през 1929 г. в СССР, той и до днес остава единственият вратар печелил Златната топка (1963 г.) . В кариерата си спасява над 150 дузпи, става Олимпийски и Европейски шампион, а през 2000 г. е определен за вратар на 20-сти век. Той е запомнен и като първообраза на модерните вратари, вкарвайки в игра множество невиждани до тогава движения и акробатични спасявания.

В наши дни за иноватори на позицията са смятани Мануел Нойер и Едерсон. Германецът често обича да излиза напред от наказателното си поле, за да спира извеждащи пасове към противниковите футболисти, а бразилецът пък стана популярен с невероятните си пасове, които някой път се превръщат и в асистенции.

Революциите при вратаратие не спират до тук. Наскоро бившият играч на Барселона и ПСЖ Тиаго Мота представи своята визия за бъдещето на играта. В него вратарите са част от халфовата линия в система 2-7-2. „Вратарят започва атаката с краката си, а нападателят е първият, който трябва да пресира, за да си върнем притежанието на топката.“

Дали ще видим вратари да играят на една линия с плеймейкърите само времето ще покаже, но истината вратарския пост се утвърди, като най-важната позиция във футбола.