Деградация без край
Този път вече се изложихме! Не отдавна се заблуждавахме, че дори и нещата в българския футбол да не вървят по вода, поне винаги ще побеждаваме футболните джуджета. Както обикновено в нашата държава обаче дори и финалните сметки не излязоха. Националният отбор на страна на 11 години, с население 3 пъти по-малко от България, дойде в София на стадион „Васил Левски“ и ни изнесе истинска футболна лекция.
С вчерашното си представяне момчетата на Красимир Балъков не само доказаха, но и за пореден път показаха, защо би било истинско чудо, ако се класираме за голям форум. Докато гледах мача вчера на моменти имах чувството, че срещу нас играе Барселона, а не Косово. Толкова много отстъпвахме на косоварите, че трябва да сме благодарни от все сърце на Ивелин Попов и Кристиян Димитров за отбелязаните голове, които направиха загубата да изглежда не толкова жалка.
Тук идва и логичният въпрос – защо част от тези футболисти въобще бяха част от състава ? Какъв е смисълът да се викат футболисти, като Исмаил Иса (29) , Васил Божиков (31) , Георги Илиев (37) и Георги Сърмов (33), които отдавна са дали най-доброто от себе си ? А, какво да кажем за Кирил Десподов, който има общо 101 изиграни минути след трансфера си в Каляри през зимния трансферен прозорец, а вчера бе титуляр?
На вратата пък за пореден път бе един от най-емблематичните за това поколение футболисти, а именно Ники Михайлов. Синът на президента на БФС отново застана под рамката за България и както по традиция показа на всички, защо е смятан за пълна дупка и пропилян футболен талант. Самата му повиквателна буди силни емоции в мен, защото гледайки статистиката му виждам, че през този сезон е изиграл 16 мача и е допуснал 16 гола. За сравнение Пламен Илиев има 20 мача и 11 допуснати гола.
Освен съмнителният състав, за представянето трябва да бъде винен и новият селекционер Красимир Балъков. Бала не бе подготвил отбора никак добре, като най-явен факт за това се явява първото полувреме от мача, където вместо да търсим ранен гол се оказахме притиснати до стената и пресирани по целия терен. Проблемът обаче не е само подготовката, а е доста по-дълбок. Балъков не само не е правилният човек за поста, тъй като няма абсолютно никакви успехи като треньор, но и назначението му дойде в изключително лош момент. Момент, в който отборът изглеждаше най-малкото стабилен, под ръководството на Петър Хубчев.
За капак на цялата жалка картинка от вчера бе агитката на Косово, която освен многобройна бе и много гласовита, като често се чуваше повече от родните фенове.
Така след 4 мача в квалификациите, без дори да сме играли срещу топ фаворита в нашата група, сме на последно място в с актив от само 2 точки. Би било срамно да си затворим очите и да кажем, че България има шанс за каквото и да в следващите кръгове. Въпросът е стигнахме ли дъното най-после или може да копаем още надолу? За жалост истината е, че футболът ни е отражение на случващото се в цялата държава, а ако гледаме този модел то нищо хубаво не чак родния футболен фен.