Без промяна в манталитета пропадането ще продължи
Промяна в българския футбол ще има, когато приключим с мисленето „от ден до пладне“!
Изм ина поредният цикъл от мачове за националния ни отбор по футбол. В рамките на 6 мача от Лига C постигнахме две победи, три равенства и една загуба. Завършихме втори в групата, което БФС и част от футболните медии представиха като „класирахме се за плейофите“.
Това обаче не е успех, защото реално нищо не сме постигнали, а след плейофите може доста лошо да се разочароваме. Изглежда истинската специализация на футболните хора у нас е да извличат позитивното дори от най-лошите резултати. В ежедневието това е позлезно качество, но във футбола е рецепта за посредственост.
Най-точната дума за състоянието на българския футбол е именно „посредственост“
Посредствени школи, които не създават играчи с нужното качество. Посредствени стадиони, които отблъскват публиката. Посредствено първенство, което никой в Европа не уважава. Посредствени играчи, които не успяват да се наложат в силни първенства.
Вместо годините на неуспехи да доведат до реформи, чуваме едни и същи оправдания от футболната общественост и БФС:
„Нямаме пари, нямаме бази, нямаме кадри.“
Къде е стратегията за успех?
Липсват цели и отговорност! Как можем да се целим в класиране на Европейско първенство за мъже, когато младежкият ни национален отбор не се е класирал на голям форум от 1990 г.? Как можем да развиваме млади таланти без стратегия и инфраструктура? Вместо да търсим дългосрочни решения, се задоволяваме с временни успехи и минимални цели.
Най-тревожното е, че този манталитет не се ограничава само до футбола и е основен за голяма част от българското общество.
Какво е нужно?
Промяната може да започне само с ясна стратегия, прозрачност и отговорност.
- Защо обещанията на футболните ръководители остават неизпълнени?
- Какви санкции ще има при провал?
- Кой носи отг оворност за липсата на напредък?
Без поставяне на високи цели и наказания за неизпълнението им, успехите ще бъдат краткотрайни, а пропадането - неизбежно.