Автогол, който струва живот
“Всички казват, че футболът е игра на живот и смърт. Те грешат, футболът е много повече.” Тези легендарни думи на Бил Шенкли доказват колко е важен футболът за някои хора. Често тази велика игра е като реалния живот - понякога болка, понякога радост, триумф, сълзи и какви ли не други емоции.
Това напълно важи за Латинска Америка, там играта е издигната в култ и е близо до религия. Феновете подкрепят отборите си докрай близък до фанатизъм. Колумбия, като част от Южна Америка не прави изключение от това.
През 1994 г. отборът се класира на световното проведено в САЩ, онова незабравимото за нас българите. Незабравимо и за всички свързани с колумбийския национален отбор и най-вече за семейството на един играч - Андрес Ескобар.
Андрес е роден на 13 март 1967 г. в Меделин, Колумбия. Започва професионалната си кариера в Атлетико Насионал, където играе 3 години, следва кратък престой в швейцарския Йънг Бойс и отново завръщане в родния клуб.
Изчистеният му стил на игра в защита и уважението, което показва към съперниците му печелят прякора “джентълменът”. 27-годишният защитник играе много добре и е избран сред селектираните да защитават цветовете на страната си на Мондиала в Щатите.
Колумбийският национален отбор се класира за турнира и попада в една група с домакините, Румъния и Швейцария. Колумбия тогава е една от най-силните футболни страни, отборът е на 4-то място в субективната ранглиста на ФИФА. Специалистите я смятат за скрит фаворит за световен шампион.
Зад тези успехи, обаче стои колумбийската мафия, която спонсорира изцяло футбола в страната. По това време властват наркокартелите, а мафията е хванала страната в задушаваща прегръдка, от която всички местни се страхуват.
Мафиотите залагат огромни суми на това Колумбия да се класира на осминафиналите.
В САЩ всичко за тях, обаче започва зле! След загуба от Румъния с 1:3, която все пак не се приема като голяма трагедия. За “Лос кафетерос” има още два мача срещу чувствително по-слаби отбори от северната ни съседка.
Вторият мач срещу САЩ е на живот и смърт за колумбийците буквално и преносно, една загуба почти сигурно изважда Колумбия от елиминациите. Мачът върви 0:0, до 34-та минута, когато се стига до едно центриране по земя към вратата на Колумбия, там в опита си да изчисти топката Ескобар я вкарва в собствената си врата. През второто полувреме домакините вкарват и второ попадение, колумбийците връщат един гол, но за повече нямат сили и губят срещата, а с това и шанс за продължаване напред.
Естествено, колумбийските мафиоти са бесни, заради загубените пари и още след автогола Андрес, както и други негови колеги, получават заплахи. Дори и протоколната победа над Швейцария с 2:0 в последния мач не ги успокоява.
След края на Мондиала Ескобар решава да се прибере в Меделин, смятан за най-опасният град в света и основен град на картелите.
Съдбата обича да си играе с хората и най-парадоксалното е, че за интервю пред местните медии футболистът заявява, че “животът не свърша тук и трябва да продължим напред”.
Колумбийският национал решава да разпусне с приятели в местен клуб на 2 юли вечерта, след запой, той и компанията му решават да си тръгнат в късните часове. Когато излизат от заведението се срещат с група мъже, след спор за автогола и последвала ръкопашна схватка, единият от непознатите вади пистолет и прострелва Андрес 6 пъти. Твърди се, че след всеки изстрел стрелеца е викал “гол”.
Физическият убиец се оказва бодигард на двама от най-големите мафиоти в Меделин.
Футболистът умира малко по-късно, а цялата световна футболна общественост е в шок от случилото се.
На погребението се стичат 120 хил. души, само за да покажат на картелите, че са стигнали твърде далеч. Легендите Карлос Валдерама и Фаустино Асприля впоследствие се отказват от националния отбор след трагедията.
Смъртта на Андрес Ескобар, обаче не е напразна, властите в страната с помощта на САЩ провеждат война с наркокартелите, като не убийството на футболиста е причината за това, но е един от многото поводи, заради широкия отзвук по цял свят.
Днес, 28 години по-късно, местните споделят че Колумбия е едно малко по-спокойно място за живеене в сравнение с 1994 г., а за това заслуга има именно “джентълмена”.