Промяна, ама друг път

Георги Иванов е новият президент на българския футболен съюз. Това изречение само преди няколко месеца би звучало абсурдно, но днес е страшната реалност. 

235 клуба решиха, че българският футбол върви в правилната посока, че да губим от Литва и Косово е добре и избраха куклата на конци и подкрепяният от предишното ръководство Гонзо. 

Иванов, който при речта си сричаше написаното му, нито веднъж не погледна към залата, а гледаше само към листите, на които някой по-умен от него му беше написал текста. Дали от срам не вдигна поглед към делегатите, дали от нещо друго не знаем. 

Това, което знаем със сигурност е, че БФС от перука минава към читанка и това е един много пагубен ден за футбола ни. Избирането на Гонзо показва непоклатимият статус и наглостта на хората управляващи футболните дела у нас. 

Основният конкурент на футболната мафия Димитър Бербатов получи 181 гласа, гласовете на тези клубове, които не са съгласни със сегашната политика на БФС и наистина желаеха промяна. 

Очевидно е обаче, че Бербатов и Петрови имаха желанието, но нямаха силата да разместят статуквото във футбола ни. И когато говорим за 3-те коня, излиза един въпрос, който трябва да си зададем: Не беше ли по-добре за кандидат да бе издигнат Стилиян Петров?

Стенли е по-обединителна фигура от Бербатов, по-склонен е към диалог и е една безспорна фигура за всички около футбола и доказан боец. Бербатов е силна фигура, но разделя хората на две мнения. И без това са един екип, така че едва ли има значение кой от тримата щеше да е президент на БФС.

Колкото до самия конгрес, това беше една пълна пародия, гласуваха се абсурдни неща, приеха се някои спорни предложения. Тук изниква и друг въпрос: Как така на втори пореден конгрес кандидатът на статуквото получава 50% от гласовете + 1, точно толкова, колкото е необходимо, за да няма балотаж? Не казваме, че има нещо нагласено, но е странно. Самите Бербатов и Петрови след конгреса казаха, че всичко е минало честно. 

Отделно от всичко, всичките знайни и незнайни кандидати разводниха вота на делегатите и това е още една причина за краха на лагера на Бербатов. След избирането на Гонзо, светлина в тунела не се вижда и българският футбол ще затъва още и още и ще гледа дъното отдолу. 

Колкото до феновете, някои ще се дистанцират от играта, други ще протестират, но може би без резултат, защото да се бориш срещу добре смазаната машина на статуквото е трудно. На трети пък, вече няма да им пука изобщо и след поредната загуба от Лихтенщайн или Андора вече няма да казват “Пускай Преслава!“, а “Ти си само 8-ми клас!”