Какво свързва героите от 2009 г. с новите шампиони на Левски?

От май 2009-а до май 2026-а. Пътят беше дълъг, осеян с трудности, сълзи и надежда. Днес, когато „синята“ България най-накрая празнува своята 27-а титла, е време да погледнем назад и да открием кодовете на успеха, които се повториха.

Когато Левски вдигна титлата под ръководството на Емил Велев през 2009 г., никой не вярваше, че ще минат 17 години до следващия златен миг. Но ако се вгледате в състава на Хулио Веласкес, който детронира 14-годишната хегемония на Лудогорец, ще откриете поразителни прилики. Левски отново откри своята шампионска формула.

Всяка велика армия има нужда от генерал. През 2009 г. това беше Георги Петков. Той пазеше не само вратата, но и честта на клуба с една агресивна, почти фанатична лидерска енергия.

През 2026 г. лентата е на ръката на Георги Костадинов. Мечката се завърна у дома, за да довърши започнатото. Неговото лидерство е по-различно – той е спокойната сила в центъра на терена. Ако Петков „палеше“ отбора с викове, Костадинов го гаси, когато напрежението стане твърде голямо. Двамата обаче споделят едно – безпрекословен авторитет, пред който всеки съдия и противник се респектира.

Феновете на „Герена“ винаги са били влюбени в десетките. През 2009 г. Дарко Тасевски беше архитектът на всичко красиво. Неговите пасове бяха поезия, а връзката му с нападателите – телепатична.

Сега, през 2026 г., Мазир Сула върна тази магия. Алжирецът притежава онази „тасевска“ лекота, с която преодолява противниците. Гледайки Сула, човек има чувството, че времето спира, точно както ставаше, когато Дарко получеше топката пред наказателното поле.

Макар капитанът да е в центъра, под рамката Левски отново има фигура, която „говори“ на публиката. Светослав Вуцов притежава много от характера на младия Георги Петков. Той е провокативен, атлетичен и притежава онази здравословна доза лудост, която е задължителна, за да бъдеш №1 в България.

Разликите в годините, скоростта на играта и имената са огромни. Но приликата е в очите на хората по трибуните. През 2009 г. „Герена“ щеше да се срути от радост. През 2026 г. еуфорията е още по-голяма, защото беше изстрадана.

Левски от 2009 и Левски от 2026 си приличат по най-важното: те са отбори, които не се страхуват да бъдат шампиони.