Ювентус - дългосрочен проект и никакво търпение

Ювентус пак влезе в добре познатата си схема – назначаваме, изчакваме (но не прекалено), губим търпение, уволняваме. Тиаго Мота се задържа точно 284 дни – не стигна дори до първата годишнина от назначението си.

Разбира се, ако някой е очаквал различен развой, явно не е гледал последните няколко сезона на „бианконерите“, в които стратегията на клуба напомня на човек, който се опитва да си поправи телевизора, като сменя дистанционното.

Мота беше представен като „треньорът на бъдещето“, човекът, който ще наложи модерен футбол, но някъде по пътя Юве осъзна, че „бъдещето“ не идва след девет месеца, и го изритаха. А какъв старт имаше – 200 милиона евро за селекция, победи над Манчестър Сити и Лайпциг в Шампионската лига… Но както знаем, в Ювентус не обичат дългосрочните проекти. Там искат резултати вчера.

Проблемът е, че този път дори паник-бутонът изглежда не е сработил. Да, резултатите в последните седмици бяха кошмарни – отпадане от Купата на Италия срещу Емполи (Емполи, пич?!), срамно сбогуване с Шампионската лига срещу ПСВ, разгроми от Аталанта и Фиорентина. Но дали само Мота е виновен? Или Юве просто отново не знаеше какво точно иска?

Ювентус пръсна милиони, за да замени „старата школа“ на Масимилиано Алегри с модерния стил на Мота. Резултатът? Два месеца търпение, четири месеца съмнения и три месеца гняв. Класика.

Още по-забавно е, че в последните години клубът се отказваше от треньори с атакуващ стил (Пирло, Сари), защото „не пасват на ДНК-то на Юве“, но после назначаваше нов, който прави същото. Сега пак вървим към „краткосрочно спасение“ с Игор Тудор, чиято основна задача е да не позволи на отбора да изглежда като разнебитен автобус на автомагистрала „Струма“.

ВИЖ ОЩЕ: Първият българин във Висшата Лига

Мота можеше да бъде обвиняван в много неща – липса на постоянство, тактически експерименти, грешно боравене с кадрите. Но как се очаква да изградиш стил, когато ръководството всеки сезон сменя концепцията си?

Продажбата на Данило (след конфликт с Мота) и изгнанието на Фаджоли направиха съблекалнята още по-недоволна. Един ден капитан беше Федерико Гати, после Локатели, след това кой знае – може би портиерът на стадиона?

А когато в разгара на сезона тимът започна да губи, вътрешните напрежения станаха очевидни. На терена липсваше ясна идея, а в офиса липсваше търпение. Крайният резултат? Отново уволняваме треньор и започваме отначало.

ВИЖ ОЩЕ: Най-хубавите стадиони около България

Игор Тудор ще трябва да влезе в ролята на пожарникар – да изгаси пожара и да вкара отбора в топ 4. Ако не успее, вероятно и той ще бъде изпратен по живо, по здраво, а Ювентус ще се върне към любимата си игра – рулетка с треньори.

Роберто Манчини вече се спрягал за следващия постоянен наставник, но каква гаранция има, че той няма да се озове в същия въртоп на хаос и паника? В Ювентус искат едновременно дългосрочен проект и моментални резултати – концепция, която работи толкова добре, колкото и водна пързалка в Сахара.

Истината е, че проблемът не е (само) в Тиаго Мота. Ювентус има хроничен проблем със стратегията си – клуб, който иска всичко, но не е готов да изтърпи процеса, за да го получи. И докато тази нагласа не се промени, треньорите ще продължават да идват и да си отиват като пътници в метрото.

Още интересни статии може да намерите в сайта на автора: Footballreview